Пчелата е символ на Възкресението на Христос, на безсмъртието на човешката душа ╫ Свети ПРОКОПИЙ Пчелар
(Saint Procopius of Scythopolis, Orthodox Icons, Date: c.1250 - c.1275, Saint Catherine's Monastery, Mount Sinai, Egypt)
Роден богохулник с името Неаний, свети Прокопий живял в края на III век в Елиа Капитолина, както римляните преименували Йерусалим. Отличавал се с физическа хубост и мощ, постъпил в римската войска. Възложили му да преследва християните в Александрия, само че отправяйки се на тази задача корабът му бил връхлетян от стихия. Неаний видял в небето светещ кръст и чул глас, който го призовавал да одобри Христовата религия. Така се отказал да преследва християните и станал почитател на вярата, която римляните преследвали. Заради тази си постъпка бил подложен на тежки мъчения и хвърлен в тюрма. Там бил покръстен от локалния свещеник Леонтий и приел името Прокопий (преуспяващ). Прокопий бил наказан на гибел, тъй като отказал да се отхвърли от християнството и да се върне към езическите римски култове. През 303 година Прокопий бил обезглавен в основния град на провинция Кападокия - Кесария (дн. Кайсери, Турция).
Обичаите и възбраните на празника
В българската национална традиция денят на свети великомъченик Прокопий се уважава от пчеларите - по тази причина празникът се назовава още Прокопи пчелар. Рано сутринта хората, които отглеждат пчели, отиват при кошерите, опушват ги, прикадяват ги с тамян и изваждат от първия за годината мед. Стопанките донасят при кошерите две пити - „ боговица “ и „ светец “. Всичкият нов мед дружно с питите се занасят в църквата, където свещеникът чете молитва и ги освещава. После с осветения мед намазват питите и ги раздават на съседи за здраве на фамилията, да не се разболяват пчелите, да има изобилна паша за тях и да са още по-медоносни. От същия мед резервират за питките, които месят на свети Харалампий (срещуположния на свети Прокопий празник, 10 февруари), а също и за лек през годината (особено при заушка или шарка при децата).
На този празник са спазвани и забрани, които се дефинират от сезонния му темперамент - селяните не работят на полето или в градините, с цел да няма градушки, гръмотевици, порои, пожари или тежко засушаване. Вярва се, че който наруши тази възбрана „ няма да прокопса “. Респективно празникът на великомъченик Прокопий се празнува „ с цел да прокопса човек “ - да се снабди с триумф, да му върви работата добре, да е процъфтяващ, каквото е гръцкото значение на името на светеца.
Символиката на празника
В раннохристиянските представи пчелата е знак на Възкресението на Христос, на безсмъртието на човешката душа. В още по-ранните мито-поетични схващания тя символизира трудолюбието, знак е на прехода в годишния сезонен календар, свързва се с слагане началото на нов поземлен цикъл, има отношение към пробуждането на плодородието в природата. Грижите за пчелите са грижи за здравето, за живота и за благополучието, а медът се възприема по едно и също време като храна и лекарство, дарени от природата и боговете.
В другите етнографски региони се правят курбани за здраве и изобилие, провеждат се общи празнични трапези. Пеят се обредни песни, извиват се кръшни хора - всеобщият темперамент на веселбата носи характера на претворена магия, директно обвързвана с жуженето на пчелите в кошера и колкото по-шумно е празненството, толкоз по-голямо ще е изобилието.
Икона: Saint Procopius of Scythopolis, Orthodox Icons, Date: c.1250 - c.1275, Saint Catherine's Monastery, Mount Sinai, Egypt, bg.wikipedia.org
